Връчиха ми ревизионния акт, но аз не съм съгласен с написаното в него. А също така си мисля, че не спазиха процедурата по издаване на ревизионен акт. Как да защитя правата си? Най-добре да се посъветвам с професионалист, че да не объркам нещо.

Кога ревизионния акт е незаконосъобразен?

На първо място, има определени основания, на които мога да го обжалвам като недействителен, т.е. по един или друг начин незаконосъобразен. Това означава, че той има такива пороци, че не може да породи действието си.

Първото основание, на което мога да обжалвам ревизионния акт, е ако той не е издаден от компетентен орган. Единствено компетентните органи могат да издават ревизионни атове, като компетентността е четири вида:

• Териториална компетентност. Това означава ревизиращият орган и ревизираното лице (моята фирма) да попадаме в един район. Например – ревизиращия орган от София може да прави ревизии само в градовете и селата, които са разпределени в Териториална дирекция София, а ако моята фирма е във Варна – той не може. Има едно изключение – ако е командирован да извърши ревизията в друго населено място извън неговия район.
• Материална. Това са правата и задълженията, които ревизиращият орган има при извършването на ревизията. Така например в заповедта за възлагане на ревизия е определено да ми правят ревизия само за ДДС, ама в акта има и осигуровки.
• Персонална. В заповедта за възлагане на ревизията трябва да бъде определено лицето, което ще я извърши. Това означава, че този инспектор и само този инспектор може да прави ревизия, а друг не може.
• Компетентност по време. Това означава, че ревизиращият орган има точно определен срок, за да извърши ревизията – това, което му е определено в заповедта. Е, то може да бъде удължавано, но при определени обстоятелства и си има максимална граница – не може вечно да ми ревизират дружеството. Ако закъснее, то може да ми издаде ревизионен акт, но само въз основа констатациите, направени в определения за това срок. Ако се основава на констатации и действия, извършени след определения за ревизията срок, то рискуват да издадат порочен ревизионен акт.

Второто основание е да не е спазена изискваната от закона форма, в която трябва да бъде издаден актът. Ревизионният акт се издава задължително по образец в писмена форма и има определено съдържание. Пропуските в ревизионния акт са недопустими и водят до неговата незаконосъобразност. Така например, ако в ревизионния акт не пише кой го е издал, няма как да проверя дали е имал компетентност за това. Друго много важно е датата, когато е издаден. Не може да има законосъобразен ревизионен акт и когато в него не са написали обхвата на ревизията, липсват мотивите за издаване на акта или изводите, до които са стигнали при ревизията.

Третото основание е да противоречи на материално право. Органите на НАП са най-добре запознати с материята на данъчното право. Когато те правят ревизия и открият нарушение на някой закон – например закона за ДДС, те трябва да опишат това нарушение точно. Но понякога може да се допусне грешка в прилагането или тълкуването на материалните закони – ревизията е за ДДС, ама в акта навсякъде пише, че нарушавам някакъв друг закон – напр. ЗКПО.

Четвъртото основание е да е нарушено процесуално право. Съществува специална процедура за издаване на ревизионния акт. Ревизиращите органи са длъжни да я спазят стриктно. Понякога е възможно нещо да се обърка. Най-често допусканите грешки тук са органите на НАП да са изпуснали срок, да не са ми връчили нещо, да не са ме уведомили за нещо, не са спазили някоя от процедурите и др. Така например, ако данъчните органи не спазят правилата за изготвяне и връчване на заповедта, то ревизионният акт, който ще издадат впоследствие, може да бъде оспорван поради неспазване на необходимата процедура.

Петото основание е акта да не е съобразен с целта на закона. Целта на закона е да се контролира спазването на данъчните закони. Ревизията и проверката не може да се използват като средство за изнудване или за някакъв друг вид злоупотреба с право. Така например не могат да ми запечатат търговския обект без да имат причина, не може да разпространяват информацията, до която са стигнали по време на ревизията или проверката. Ако го направят, то целта им явно не съвпада с установената в ДОПК цел и на това основание ще мога пак да обжалвам акта.

Мога ли да го обжалвам, макар и да са спазени условията за законосъобразност?

Отговорът е да. Всички констатации в ревизионния акт трябва да се основават на доказателства. Законът изисква от органите, които ми издават акта, да използват правилно доказателствата и да направят верни констатации. Понякога, обаче, това не е така – може да спазят изискванията за издаване на ревизионен акт, да не са нарушили някое от основанията за неговата законосъобразност, но изводите им да са грешни или да не са били безпристрастни. Тогава аз мога да оспоря техните твърдения, както и доказателствата. Ако това стане, то аз ще мога да искам акта да бъде отменен или изменен.

Каква е процедурата за обжалване на ревизионните актове?

Когато съществува някой от пороците, съставляващ основание за незаконосъобразност, или констациите са грешни, аз ще мога да обжалвам издадения акт. Предвидена е следната процедура:

ВАЖНО! Първо задължително трябва да обжалвам по административен ред, а след това вече мога да обжалвам и по съдебен ред. Това става като подам жалбата си чрез териториалната дирекция на НАП, която ми е издала акта, до дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при централното управление на НАП. В България тези дирекции са пет – София, Бургас, Варна, Велико Търново и Пловдив. Срокът за обжалване е 14-дневен и тече от връчването на акта. Служителите в тези дирекции имат срок от 60 дни да се произнесат. Трябва да знам, че обжалването не спира изпълнението. Това означава, че може да бъдат извършени принудителни изпълнителни действия спрямо мен. За да се предпазя от тях, то трябва да подам молба за спиране на изпълнението за частта, която обжалвам. Към тази молба трябва да приложа доказателство (например вносна бележка към банкова сметка) за направеното обезпечение, а ако това не е задължително – в молбата трябва да напиша и че съм съгласен да дам обезпечение. Размерът на обезпечението трябва да е в размер на главницата и лихвите към датата на подписване на искането.

След това мога да обжалвам пред първата съдебна инстанция – административен съд. Тук мога да обжалвам както за законосъобразност, така и за обоснованост. Важно е да знам, че съдът е обвързан с жалбата ми, когато оспорвам обосноваността на акта. За обоснованост мога да обжалвам само в частта, която жалбата не е отменена по административен ред, не и в частта, в която жалбата ми е уважена. Съдът обаче е длъжен да провери законосъобразността на целия акт. Това означава, че съда служебно трябва да провери дали са спазени всичките условия за законосъобразност, макар и аз да оспорвам само част от доказателствата и констатациите. Тук срокът за обжалване е 14 дни от получаване на решението на съответната дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”. Ако административният орган не ми изпрати решение в срок от 60 дни от подаване на жалбата по административен ред, то се смята, че са потвърдили ревизионния акт. Тогава аз имам пак 30 дни да подам жалба.

Решението на съда също мога да обжалвам, но пред Върховния Административен Съд.

Оригинална публикация: pravatami.bg