Независимо каква работа изпълнявам, винаги съществува вероятността да претърпя инцидент на работното си място. Ако смятам, че претърпяната от мен злополука може да бъде квалифицирана като трудова, то следва:

1. Да бъде установена неработоспособността ми, както и причинната връзка между нея и конкретната злополука, което става чрез:

• Болничен лист – за временна неработоспособност (когато се очаква да се възстановя от злополуката), издаден от лекуващия ми лекар или зъболекар, лекарските консултативни комисии (ЛКК), от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) след клиничен преглед. 

• Експертно решение от ТЕЛК и НЕЛК – за трайна неработоспособност: невъзможността ми да полагам труд не се очаква да бъде преодоляна. 

• При смърт, тя се установява от лекаря чрез съобщение за смърт, въз основа на което органите по гражданска регистрация в рамките на 48 часа издават удостоверение за смърт. 
  

2. Злополуката да бъде декларирана пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ)

Работодателят ми има задължението в 3-дневен срок от настъпването на злополуката да я декларира пред определеното териториално поделение на НОИ. (За настъпване на злополуката се счита не денят, в който реално се е случила, ами денят, в който са се проявили последиците от нея. Напр.:Ударил съм си главата по време на работа в понеделник, а започва да ми се вие свят и да имам главоболие, което ме прави неработоспособен чак в петък.) Ако работодателят ми не извърши това в този 3-дневен срок, аз или моите близки можем да декларираме злополуката, но най-късно до една година от настъпването й. Това става посредством Декларация за трудова злополука.  

3. НОИ да проведе разследване и да открие досие на трудовата злополука.

На базата на подадената декларация, Териториалното поделение на НОИ, съвместно с Инспекцията по труда, може да започнат разследване на злополуката. Те са длъжни да разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност.

При разследване на злополуката имам право да присъствам или да посоча да присъстват:

• работник или служител от същата професия като моята, или
• член на семейството ми или възходящ или низходящ сродник (майка, баща, дете), или
• представител на синдикалната организация, в която членувам;
• представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд.
• Същото право имат и наследниците на починалия при трудова злополука, както и гореизброените лица, когато здравословното ми състояние не ми позволява да посоча представител.

Резултатите от разследването се оформят в протокол, който се връчва от териториалното поделение на НОИ на мен или на моите наследници. Отразените в него факти се считат за истина до доказване на противното.

За всяка трудова злополука териториалното поделение на Националния осигурителен институт открива досие с определено съдържание, с което мога да се запознавам:

1. декларацията за трудова злополука;

2. протокол от разследването на трудовата злополука, когато такова е извършено;

3. разпореждането за приемане или за неприемане на злополуката за трудова;

4. копия от първичните болнични листове за злополуката;

5. други документи, свързани със злополуката.

4. Злополуката да бъде квалифицирана като трудова.

Длъжностното лице в НОИ, въз основа на подадените от мен документите  и създаденото досие, в 14-дневен срок от декларирането в т. 2 издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова, което следва да ми бъде изпратено на мен и на работодателя ми.

Ако желая злополуката ми да бъде квалифицирана като трудова, а длъжностното лице в НОИ с разпореждането си отхвърля тази вероятност, аз или моите наследници можем да обжалваме пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането.Решението му се съобщава на мен или наследниците ми в 7-дневен срок от постановяването му.

Според трудовото законодателство (Кодекс на труда) работодателят ми е длъжен да покрие разликата между претърпените от мен действителни вреди и тези, които осигурителният орган ми е обезщетил.

За разлика от осигурителния орган, работодателят ми обезщетява: 

• Претърпените загуби като разходи за лекарства и лечение, които съм направил.
• Пропуснати ползи – разликата между заплатата, която съм получавал до момента на настъпване на трудовата злополука, и обезщетението, което НОИ ми изплаща.
• Неимуществените вреди, които съм претърпял –  т.нар. болки и страдания, чиято стойност обаче се оценява единствено от съд.
• При последващо усложнение и влошаване на състоянието ми (повишаване степента на доказана инвалидност, допълнително изгубване на зрението и др.).

Важно! Горепосочените обезщетения се дължат единствено при увреда на здравето ми, установена по надлежния ред и невъзможност да полагам труд, последствие от претърпяна от мен трудова злополука. 

Изключения:

• Не ми се дължи обезщетение по чл. 200 от КТ, когато съм причинил умишлено увреждането си.
• Отговорността на работодателя може да се намали, ако съм допринесъл за трудовата злополука като съм допуснал груба небрежност – не съм спазил основните си задължения, свързани с правилата за безопасност в предприятието, с които съм запознат.

Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ се осъществява само по съдебен ред. Ако искам да ми се обезщетят вреди, настъпили в следствие от влошаване на състоянието ми по чл.51 ал.3 ЗЗД, следва да предявя нов иск.

Оригинална публикация: pravatami.bg