Когато сключвам договор с чужда компания или с чужденец, то трябва да имам предвид, че проявленията на договора имат някои особености поради наличието на международен елемент в сравнение с договорните отношения, които се развиват изцяло на българска територия.

Пред кой съд ще се гледа делото?

В случай на неизпълнение на договора и започване на съдебен спор е от изключителна важност да се определи кой съд е компетентен да разгледа делото.  Трябва да се разграничат две хипотези, в зависимост от които ще се прилагат различни правила. Когато е налице:

1.   Международен елемент, свързан с държава, която е член на ЕС – Без значение от гражданството на лицето или произхода на фирмата, ако местожителството, съответно седалището, се намира на територията на ЕС, то компетентният съд се определя по един от следните начини – приложението на всяко правило изключва следващите:

Правило 1 – ако договорът има за предмет недвижим имот (продажба, наем), то компетентен е съдът в държавата, където се намира имотът.

Правило 2 – заедно с ответника имаме право да изберем компетентен съд в държава членка на ЕС. Споразумението трябва да е писмено или устно, но подкрепено с писмени доказателства.

Правило 3 – компетентен ще бъде този съд в рамките на ЕС, пред който заведа делото, стига ответникът да не оспори тази компетентност. Ако я оспори, то тя ще се определи по останалите правила.

Правило 4 – пред български съд мога да заведа иск, ако съм потребител(например срещу продавач от държава членка на ЕС, ако съм си купил телевизор от него), както и мога да съдя работодателя си, който е компания от държава в ЕС, ако работното ми място е в България.

Правило 5 –  Ако ответникът живее в държава, която е член на ЕС или седалището му е в такава държава, то делото трябва да се разгледа от съда в тази държава. В случай обаче, че мястото на изпълнението на договора е в друга държава в ЕС, различна от тази, в която живее ответникът, то мога да предявя иска си и там.

2.      Международен елемент, свързан с държава, която не е член на ЕС. Приложението на всяко правило изключва следващите:

Правило 1 – ако договорът има за предмет недвижим имот, който се намира на територията на България, или авторско или сродно нему право, когато закрилата се търси в България, то българският съд ще бъде компетентен.

Правило 2 – заедно с ответника имаме право да изберем чий съд да е компетентен. Това може да стане с писмено споразумение.

Правило 3 – българският съд ще бъде компетентен и ако заведа делото пред него, стига ответникът да не възрази.

Правило 4 – Българският съд ще бъде компетентен и когато:

• български гражданин или юридическо лице, регистрирано в България, завежда иск;
• ответникът има местожителство или седалище в България;
• ако предмет на договора е движима вещ и тя се намира в България;
• мястото на изпълнение на договора е в България или ответникът извършва основната си дейност тук;
• ако като потребител обичайно местопребивавам в България;
• ако като работник полагам своя труд в България;

Важно! В отношенията с определени държави извън ЕС (например Норвегия, Исландия, Швейцария) се прилагат особени режими. Те са установени в международен договор и имат предимство пред гореописания.

Правото на коя държава ще се прилага?

Ако компетентен е българският съд, то ще се прилага правото, което сме избрали заедно с ответника (например бразилското). Изборът трябва да е изричен и ясен. Избраното право може да се прилага към целия договор или само към част от него. Към всеки един момент можем да променим своя избор без това обаче да засяга действителността на договора или правата, които са придобили трети лица.

Ако не сме избрали приложимо право, то се прилага правото на държавата, където обичайно местопребивава:

• превозвачът – при превоз на стоки;
• пътникът – при превоз на пътници;
• потребителят – например ако купувам някаква стока за лична употреба;
• застрахователят – при застраховка;
• продавачът – при продажба на стоки (в отношения между двама търговци);
• доставчикът – при предоставяне на услуги;

При трудов договор и при липса на избор приложимо е правото на държавата, където работникът обичайно полага своя труд, а при договор с предмет недвижима вещ – правото на държавата, където се намира вещта.

Ако компетентен е съд на държава членка на ЕС (с изключение на датския съд), то ще се прилагат същите правила. В случай че съдът е в друга държава, то той ще прилага собствените си правила, за да определи приложимото към договора право.

Оригинална публикация: pravatami.bg